Постинг
06.01.2010 21:02 -
Спомени...
Спомени. О, те изплуват като отломки от Титаник. Изплуват от душата и ума ми. Иска ми се спомените да подтисна, да ги заключа надълбоко в ума си. Не желая те да са в мен. Искам да нямам спомени. Да не се сещам за тези красиви неща от миналото. Да не ми навяват носталгия за изгубеното време. Да не ми припомнят хубавото старо време. Да не желая невъзможни неща от близкото минало. Неща, които никога няма да се върнат...
Ето, отново спомен изплува в съзнанието ми. В умът ми го виждам, сякаш се случи вчера. Толкова близък, толкова красив. Спомням си колко беше хубаво отпреди. Но някои неща се случват само веднъж. Иска ми се да е както отпреди. Но...всичко това вече е само спомен. Не остана нищо...
Живея с тези спомен. Душата ми се противи да продължи напред в живота. А трябва.
Спомените ме пренасят в друг свят. Всичко е толкова красиво. Не искам да си тръгвам. Но ето. Отново съм в реалността. Реалност, сива и скучна, мрачна и жестока. Сега в мен е само горчивата мисъл.
И после продължавам напред с мисълта за утрешния ден. С надеждата красивото минало да се завърне в живота ми...
Ето, отново спомен изплува в съзнанието ми. В умът ми го виждам, сякаш се случи вчера. Толкова близък, толкова красив. Спомням си колко беше хубаво отпреди. Но някои неща се случват само веднъж. Иска ми се да е както отпреди. Но...всичко това вече е само спомен. Не остана нищо...
Живея с тези спомен. Душата ми се противи да продължи напред в живота. А трябва.
Спомените ме пренасят в друг свят. Всичко е толкова красиво. Не искам да си тръгвам. Но ето. Отново съм в реалността. Реалност, сива и скучна, мрачна и жестока. Сега в мен е само горчивата мисъл.
И после продължавам напред с мисълта за утрешния ден. С надеждата красивото минало да се завърне в живота ми...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
